Роденият през 1991-ва година Ивайло Герджиков е извънредната ни “Личност на фокус” и за нея важат малко по-специалните правила. Ивайло не е бил номиниран, затова и самият той няма да номинира никой. За него се сетихме, защото… Днес той тренира футбол далеч от любимото Локо и родните Пловдив и България. Халфът е дългогодишен възпитаник и КАПИТАН на водения от Чавдар Муратев тим, отбор, който в момента защитава името на “Младша” А възраст. По този повод се сетихме за него и успяхме да преодолеем дългите разстояния, благодарение на интернет-програмата за комуникиране Скайп.
Ивайло може би е типичното доказателство, че проблемите в родната школа си съществуват и са в състояние да откажат всеки трениращ там, било то и ключова фигура като него. Последната есен, Иво изигра може би последния си мач с черно-бялата фланелка, а зимата отпътува за Чехия, където мина пробен период в местния тим Зноймо. Там е и сега, около три месеца след напускането на България и впускането му в предизвикателството Чехия.
Затова как се чувства едно 16-годишено момче далеч от родители, близки и познати, сред нови хора и пред нови изпитания предстои да си поговорим… Един увлекателен и приятен разговор, за който отнелите повече от 4 часа определено не са изгубено време…


ВИЗИТКА:

Име: Ивайло Георгиев Герджиков
Роден на: 12 юни 1991 г. (16 годишен)
Месторождение: Пловдив, България
Традиционен пост: халф
Предпочитан крак: ляв
Ръст: 181 см.
Тегло: 73 кг.
Юноша на: ПФК "Локомотив" Пловдив, Зноймо (Чехия)
Треньори: Чавдар Муратев
В момента играе за: Зноймо (Чехия)


ИНТЕРВЮ:

- Здравей, Иво. Със сигуност ще изненадаме много читатели на LPortala с избора ни да поговорим, макар и не на четири очи, изпълзвайки Скайп. Къде те намираме в този момент?
- Точно сега съм зад компютъра, заедно с други двама българи - Стефан Йонов и Борис Малев. Преди малко станах от сън, тъй като днес е единствения ми почивен ден , в който мога да си позволя да поспя до по-дълго. (бел. ред. в неделя, около 13.00 ч. бългаско време)
- Къде живееш в Чехия и какво е най-общо твоето ежедневие?
- С останалите момчета живеем в хотел, който е към самия клуб. С тях се разбирам чудесно, още повече, че заедно тренирахме в Локомотив и преди. Ежедневието ми тук е училище, тренеровка, почивка и евентуално ако имам възможност излизаме на разходка.
- Няма ли езикова бариера в училище?
- Стефан е тук от по-отдавна и той ми помага с учението и чешкия език в училище.
- Разкажи нещо за твоя отбор като клуб и история.
- Представителния отбор е с големи цели и пише в момента своята история. Предполагам, че "SC Зноймо" е наследник на друг клуб, за който не съм запознат. Но от 2001 година е започнало изграждането на сегашния му вид и в момента мъжкия отбор е на първо място в трета лига. От догодина ще е във втора професионална дивизия. Има приличен стадион, на който последно ремонтираха централната трибуна.
- А какво е положението в твоята селекция и условията, при които тренираш?
- За разлика от България, тук се набляга много на школата, не само на думи, но и с действия. Имам предвид, че условията са прекрасни, а още с пристигането си бях приет безпроблемно от останалите мои съотборници. Иначе играя за Старшата възраст, която в момента е на второ място в трета лига. И нашата цел е да влезем във втората дивизия.
- Кой е последния мач, който играхте и как се справи в него?
- Последно играхме срещу "Лишен", с които си оспорваме първото място. Завършихме наравно 1:1 като домакини, но можеше и да ги бием, тъй като изпуснахме много положения. Дори самият аз имах шанс да се разпиша, ама не стана. Все пак мисля, че успях да свърша възложените от треньора ми задачи и съм доволен от представянето си.
- Как оценяш представянето си на терена откакто си там? Успя ли да вкараш гол?
- Досега са минали четири кръга и аз взех участие и в четирите мача. Съдейки по думите на ръководителите - те са много доволни от играта ми. Все пак човек винаги трябва да се стреми да подобрява играта си. Нямам гол в официален мач, но съм доволен, че за сметка на това имам няколко асистенции. Надявам се в най-скоро време да мога да се похваля и с гол, важното е отбора да върви нагоре.
- Как се справяш с езиковата бариера в отбора? Отново Стефан и Борис ли помагат?
- Еми няма как, добре че са те да ми помагат. Но пък мисля, че и аз бързо възприемам, така че малко по-малко и аз научавам чешки.
- Кажи нещо на чешки тогава.
- “Ей жълти, я буда шукат ваша мамка" (смях и кратка пауза)
- Какво те накара да направиш този свой избор? Все пак в Локомотив бе капитан на набор 1991. Не трябваше ли това да те направи оптимист за големия футбол в Пловдив?
- Решението беше много трудно за мен. Но се реших най-вече затова, че получих добри условия за развитие, който липстват в Локомотив, може би и в България изобщо.
- Кой помогна най-много затова да се уредиш в Чехия?
- Ами имам късмета да познавам Тодор Йонов, бивш футболист на Локомотив Пловдив, който в момента е капитан на мъжкия отбор на Зноймо. Той е брат на Стефан, който сега е до мен. Разбира се, в основата на всичко са и футболните ми качества, тъй като от момента, в който стъпих в Чехия всичко зависеше от тях и от мен самия. След предоставената ми възможност, успях да се издържа пробния период, а после – да се доказвам на всяка тренировка и мач.
- Какви бяха първите ти впечатления от новото предизвикателство в самото начало и с кое свикна най-трудно тогава?
- Бях далеч от най-близките за мен хора, както и от дългогодишните ми съотборници. Пред мен беше друга държава, непознати хора, нови момчета, треньор и изцяло друг колектив, в който трябваше да се впиша. Все пак това е един вид нов начин на живот за мен, което не ми се отрази никак леко. Иначе градът е много красив, спортната база също е отлична.
- Имаше ли момент, който да определиш като критичен за теб?
- В самото начало много ме беше налегнала носталгията и по България и по хората, с които винаги съм свикнал да бъда заедно в трудните моменти. Този път, те бяха далеч и трябваше да демонстрирам повече воля. Не бих казъл, че носталгията ме е изоставила и сега, когато съм тук от няколко месеца вече.
- Успяваш ли да поддържаш връзка с най-близките ти? Кое е нещото, което най-често ти казват?
- Ами да, преди всичко се чуваме по скайп или по телефона. Най-често чувам фразите “Липсваш ни”, “Няма ли да си идваш вече”.
- Каква равносметка си правиш сега? Съжаляваш ли за нещо?
- Не мисля, че трябва да съжалявам за решението си да дойда тук. Отдаде ми се отлична възможност, възползвах се от нея. В същото време видях футбола, може би от най-истинската му гледна точка – условията, организацията.... Запознах се и с чешкия футбол, държава и начин на живот. Научих се да съм самостоятелен, въпреки че малцина на моята възраст биха се осмелили на подобно нещо. Иначе нищо не ми пречеше да остана в Локомотив и да играя с черно-бялата фланелка. Незнам единствено дали след една-две години нямаше да разсъждавам по друг начин и да съжалявам, че днес не съм избрал Чехия. Затова не съжалявам... Неприятно ми е единствено, че оставих семейството, приятелите си и хората, които обичам.... съотборниците и треньора ми от набор 1991... За тях тази година е важна, заради битката за републиканското първенство. Но те ме разбраха и ме подкрепиха в решението ми да дойда тук. Затова искам да им благодаря от сърце.
- Кога се прибираш в България? Какво следва когато това стане?
- Последния ни мач е на 14 юни, когато и свършва сезона тук. Там някъде ще се прибера в България и ще се опитам за малкото време да наваксам изпуснатото. Ще се видя с всички близки и познати и след няколко седмици се завръщам отново.
- Предполагам интернета е основната ти връзка с България? Какво мислиш за рубриката “Личност на Фокус”? Как се представят предишните петима интервюирани, които може би познаваш лично?
- Рубриката е много добре замислена и изпълнена от теб самия. Чрез нея се дава шанс на юношите на Локомотив да бъдат представени пред феновете, и не на последно място - да бъде популяризиран юношския футбол сред тях. Мисля, че това стимулира допълнително както мен, така и останалите момчета от школата на Локомотив. Що се отнася за петимата представени от рубриката - във всеки един от тях мисля, че има голямо бъдеще, стига да имат шанса и късмета да покажат, това което наистина могат. Въпреки, че всички са по-големи от мен - имал съм възможността да тренирам с тях, дори и да играя с тях. Сещам се дори, че веднъж играхме сборен отбор на Локомотив от набори 1990 и 1991 година срещу сборен отбор на една от най-големите германски области.

***************

- Нека се върнем малко във времето ти в Локомотив. Откъде започна влечението ти към футбола и кои хора седят зад твоето развитие?
- Аз съм с топката в крака от както се помня. Когато казах на баща ми, че искам да тренирам футбол, без да се замислим се насочихме към Локомотив. Оттам нататък зад моето развитие седи треньора Чавдар Муратев, който винаги ми е помагал и знам, че ще ми помага и занапред. Без съотборниците и семейството ми също нямаше да съм това, което съм. Затова искам да благодаря на всички най-искренно.
- Кой мач за Локомотив няма да забравиш?
- Това е последното дерби с черно-бялата фланелка, което играх на 26 октомври 2007 г. Тогава разгромихме “жълтурите” с 2:0, като и двата гола отбелязах аз. Вторият бе от задна ножица и мисля, че това е едно от най-красивите ми попадения изобщо.
- Коя е най-тежката контузия, която си имал?
- Да чукам на дърво, досега не съм имал тежка контузия. Пожелавам си това да продължи и занапред.
- Кои са любимите ти футболисти и опитваш ли се да подражаваш на някои на терена? Кои е любимия ти отбор?
- Харесвам Михаел Балак и Франк Лампард. Но не мисля, че поддръжавам на някой на терена – просто играя моята си игра. Любимият ми отбор е единствено и само Локомотив Пловдив.
- На кое е силно твое качество залагаш във футбола? Кои са слабите ти места?
- Г-н Чавдар Муратев винаги ни е учил да играем с възможно най-малко докосвания. Мисля, че това е основното, което ми носи успех. За слаби места.... Просто сега не се сещам, най-добре другите да кажат.
- Суеверен ли си? Имаш ли си специален ритуал преди мач или пък някакъв талисман?
- Не, не съм суеверен. Но винаги под екипа повреме на мач си носа шампионската фланелка от титлата на Локо през 2004-та година. Дори и сега, тук в Чехия.
- Ако не с футбол, с какво би се занимавал? Коя е детската ти мечта?
- Детската ми мечта бе да стана футболист. Иначе ако не с футбол, сигурно бих се занимавал с нещо, свързано със спорта.

*****************

- С кои три думи би се представил най-добре?
- Самоуверен, амбициозен и нетърпелив.
- Какво правиш, когато си много ядосан?
- Изкарвам си го на всеки и затова обичам да остана сам и да си пусна музика. Или пък да се разходя някъде...
- Гледаш ли българска телевизия в Чехия?
- Не, нямам възможност да гледам, но засметка на това постоянно следя новините от България по интернет.
- Какво ще кажеш за чешката бира? А пражката шунка?
- За бирата... не случайно казват, че е най-хубавата. А пък пражката шунка, ако трябва да съм честен – не съм я опитвал още.
- Как е нощния живот в Чехия?
- Незнам. Не съм дошъл тук заради нощния живот.
- Как е храната там? Кое е най-вкусното нещо, което си ял в Чехия? Обичаш ли да си готвиш като цяло?
- Храната тук е чудесна. Най-вкусното което съм ял, може би е Ризек - това е национално ястие. Обичам да готвя, пък и тук даже и нямам избор – налага ми се. Най ме се отдава да изпека кексче.
- Каква музика слушаш? Какви филми предпочиташ? Имаш ли любими?
- Слушам всякаква музика, стига да е разнообразна. Харесвам екшън филми, спортни и комедии.
- Какво би казъл на своите бивши съотборници от набор 1991 към края на това интервю?
- Най-важното – много здраве и успехи. Да следват мечтите си и винаги да играят футбол с усмивка. Пък лятото като се прибера отсега им обещавам, че ще направим няколко купончета.
- А към читателите на LPortala.net?
- Да са живи и здрави и да подкрепят все така отбора на нашите сърца ЛОКОМОТИВ ПЛОВДИВ.