Продължаваме с ежеднените блиц-интервюта с шампионите на България за 2004-та година, които LPortala.net прави специално за читателите си. Така ще бъде до до 5-ти юни, когато всички заедно ще се съберем отново и да си спомним за великите и незабравими моменти със златните герои отпреди пет години.
Как са, къде са, какво помнят и какво никога няма да забравят...
С какви чувства ще се завърнат?
Как къде?
На Лаута.
На 5-ти юни...
СуперШампионите на Локомотив се завръщат!


Представяме ви, шампиона на България и Локомотив (Пловдив): Мартин Камбуров:

- Здрасти Марто, къде те намираме в момента?
- В Пловдъв съм вече, преди малко се събудих.
- Получи ли покана за честването на петата годишнина от шампионската титла на Локомотив. Ще я уважиш ли?
- Задължително.
- Какво мислиш за тази инициатива и с какви чувства очакваш тази среща?
- Много съм радостен, че феновете се сетиха за нас след пет години. Хубаво е да се съберем тези футболисти, които донесахме толкова радост на Локомотив и на Пловдив. Надявам се тази традиция да продължи и занапред.
- Колко гола планираш да отбележиш днес?
- Ами, по-важното е да стане един хубав мач, публиката да се радва на едно шоу. Резултата не е важен.
- Има ли по-специален момент или мач, който няма да забравиш?
- Не мисля, че мога да отделя един или два мача от тази година. Целия сезон беше страхотен, имаше и слаби моменти, разбира се. Но повечето мачове играхме добре, имаше незабравими мигове.
- Кога си повярва, че Локомотив може да се бори за титлата?
- Исках да повярвам рано, но докрая не искам да изпадам в еуфория. До като не станахме шампиони на теория и на практика не смеех да се радвам. Таях надежда, че ще станем първи още след края на есенния полусезон, но все пак предстояха доста мачове, в които можеше да се случи всичко.
- Много ли са или малко пет години?
- Минаха много бързо. Имам чувството, че бяхме шампиони вчера. Дори ми е странно, че днес ще празнуваме пет-годишен юбилей, но пък годините летят бързо.
- Какво се промени около теб след напускането ти на Лаута?
- Продължавам да се занимавам активно с футбол, за разлика от някои мои колеги, които спряха. Живота ми е еднообразен, но ми липсва тръпката да стана шампион в България, така че си пожелавам отново да усетя това чувство. С Локомотив всичко се случи така, че не осъзнавахме какво сме постигнали. Чак сега като върнем лентата назад разбираме какво голямо нещо сме направили за Пловдив и за Локомотив. Всичко беше като сън и никой не искаше да повярва.
- Би ли се върнал отново на Лаута?
- Това все пак е отбора на сърцето. Обичам клуба, обичам си и публиката. Такъв е живота на професионалните спортисти – никога незнаем какво ще ни отреди съдбата. Надявам се един ден да се завърна в Пловдив и да завърша кариерата си подобаващо в Локомотив. Но всичко с времето си.
- Предполагам следиш моментната ситуация около отбора?
- Да, все пак играем в едно първенство. Нормално е да знам всичко за Локомотив. Надявам се, че наистина ще има нов собственик, както се разбирам от медиите. И ако това се случи, се надявам догодина отбора да е по-голям фактор в България. Тази публика го заслужава.
- Пожелай нещо на феновете за финал.
- Да продължават по същия начин, макар че съм сигурен, че те няма да спрат да подкрепят отбора си. Пожелавам им много щастливи моменти за напред.