Продължаваме с ежеднените блиц-интервюта с шампионите на България за 2004-та година, които LPortala.net прави специално за читателите си. Така ще бъде до до 5-ти юни, когато всички заедно ще се съберем отново и да си спомним за великите и незабравими моменти със златните герои отпреди пет години.
Как са, къде са, какво помнят и какво никога няма да забравят...
С какви чувства ще се завърнат?
Как къде?
На Лаута.
На 5-ти юни...
СуперШампионите на Локомотив се завръщат!


Представяме ви, шампиона на България и Локомотив (Пловдив): Любомир Шейтанов:

- Здравейте г-н Шейтанов, къде ви намираме в момента?
- На лагер с националния отбор на България преди квалификацията с Ирландия.
- Получихте ли покана за честването на петата годишнина от шампионската титла на Локомотив?
- Няма как да стане, тъй като не зависи от мен. Все пак на другия ден ще играем важен мач, а в отбора има ред и дисциплина, с която трябва да се съобразяваме.
- Какво мислите за тази инициатива?
- Инициативата е чудесна. Бих предложил това да се повтаря не на всеки пет години, а всяка следваща такава. Още повече разбрах, че идеята е средствата да се ползват за благотворителност, строеж на футболни площадки и т.н.... Хубаво е да се утвърди една дата - 15 май, например. Тогава станахме шампиони и нека в този ден да се събират не само шампионите от 2004-та, но и футболистите и легендите, които са оставили следа в историята на клуба. Защо не, и да се сформира “Клуб на Локомотивеца”, например... Все пак ние станахме шампиони, но всъщност сме една много малка част от историята на този клуб, а черно-бялата фланелка е защитавана от много по-знаменити футболисти и треньори. Така че ние просто сме част от 70-годишната история на клуба.
- Има ли по-специален момент или мач, който няма да забравите?
- Винаги по-особени спомени ще ми оставят победите над грандовете. Помня, че успяхме да победим ЦСКА и Левски. Сините дори ги остранихме за купата. Но всеки мач си беше важен сам за себе си. Но обстановката в отбора беше много добра, колектива беше страхотен и оттам дойдоха и успехите ни. Това спокойствие бе резултат от добрата работа на треньорите, клубното ръководство и покойния президент Георги Илиев.
- Много ли са или малко пет години?
- Във футбола времето лети много бързо. Като че ли беше вчера. Не мисля, че това ще е последния повод за радост на Лаута. Дано час по-скоро се разреши проблемът със стадионите, защото Пловдив заслужава поне един стадион на европейско ниво. Това ще помогне на пловдивския футбол, не само на Локомотив. Никой в Европа няма да ни позволи да играем на накива стадиони, лоши терени, без осветление и т.н. Футбълът все пак е за хората. Те си плащат, за да получат нещо в замяна. Ако не го получат, просто няма да дойдат отново.
- Какво се промени около вас след напускането на Лаута?
- Нормално, щом сме живи и здрави. Радвам се, че работя в тази сфера. Футболът все пак е една болест. Прибрах се от няколко години в родния си град и работя, това което съм го правил от много отдавна. Мисля че един ден бих се върнал да работя отново в Пловдив, стига всичко там да е нормално.
- Т.е. отговорихте на следващия ми въпрос, бихте ли се върнал отново на Лаута?
- Разбира се. Пловдив е любимия ми град, никога не съм го крил.
- Предполагам следиш моментната ситуация около отбора?
- Да, лошото е че кризата не подмина и футбола. Дано ръководството да изчистят всичко около плащанията на момчетата. Но мисля, че щом отбора се представя добре, ще не намери начин от новия сезон да се старитра начисто и да се преследват спокойно поставените цели.
- Пожелай нещо на феновете за финал.
- Пожелавам им да се съберем след няколко години да празнуваме втората шампионска титла на Локомотив.